Преди доста години с моя съквартирант Ангел решихме да измислим някаква по-различна форма на спорт, след като всичко, което опитвахме омръзваше или нямахме особено голяма мотивация да продължим. След неуспешни опити за фитнес, футбол и дори плуване, което до ден днешен не умея взехме да търсим друго по-лесно за изпълнение спортно занимание. И така достигнахме до тичането. Това беше през 2003-2004г. Тогава никой не тичаше. Много рядко можеше да се срещне човек в парка, който да тича. И понеже Ловния парк е наблизо, решихме да пробваме там. Извървяхме един километър до влизането в парка, щото да се тича до там е кощунство и веднаха щом застанахме в началото на алеята се затичахме с идеята да пробягаме цял километър. Още си спомням усещането, кръвта нахлува в главата, краката ти крещят спри, не си причинявай това! Но аз си довърших километъра, и щом спрях рещих, че явно съм в много лоша форма и, че това занимание хич не е лошо! Повторихме още няколко пъти, но дойде лято, бригади в САЩ, дипломиране... и тичането остана в историята.
Стигаме до 2010 година, когато разбрах, че леко съм се поиздул от заседяване и в "най-добрия" си момент бях стигнал 105 кг. Купих си колело за да мога да въртя, ходих на работа с него и т.н., но особено голям ефект нямаше. За бягането не се сетих.
През 2014 се преместихме в Лозенец. Спомням си, че хазяина ми каза, че Ловния парк е наблизо и, че той ходи да тича там. Припомних си студентските години и реших и аз да пробвам някой път. Мина време, роди се синът ми Борис. Една сутрин преди работа бях по-свободен и реших да отида все пак да пробвам този Ловен парк. Бяха минали няколко месеца от разговора с хазяина. Реших, че ми трябва приложение и си инсталирах Страва. Пробягах 800м надолу и 800м нагоре и останал без въздух изминах още 400 по тротоарите за да закръгля на 2 км. Това ми се стори като огромно постижение. Повторих го още няколко пъти в следващите дни. Но покрай ангажиментите с бебето, работа и т.н. отново спрях и забравих за тичането. Килограмите ми все така си варираха около 100.
Дойде 2017 г., когато някой колега предложи да ходим да изкачваме стълби на състезание в някаква висока сграда. Пробвахме се на стълбите в блока и се оказа, че сме тотална щета и няма смисъл да се явяваме на този спортен форум. Но решихме да се подготвим за следващата година. Така почти през ден се катерехме по няколко пъти нагоре и после слизахме надолу в един 12 етажен блок и доста задобряхме. И така на 25.10.2018 записах първото си участие в състезание на ОББ Вертикал Рън и дори получих медал (всички получиха).
Междувременно започнах да играя скуош по 2 пъти в седмицата, през лятото от време на време тенис. През 2018г. се роди дъщеря ми и беше по-трудно за спорт, но продължих със стълбите и колелото. Участвахме и на второто издание на "Vertical Run", където се представих доста по-добре.
И така до началото на 2020г. когато през месец Март ни заключиха. Аз пък реших, че за рожденния си ден на 22-ри въпреки всичко ще си подаря едно тичане в забранения тогава парк. Отидохме с Борис, който караше колело, а аз покрай него и така започна всичко.
Започнахме все по-често да излизаме да тичаме, а понякога го правех и сам. В началото по веднъж или 2 пъти седмично, после повече. Започнах да записвам по 20-30 км на седмица, което ми се струваше доста. Заради неправилна техника и краката пострадаха, имах крампи, болки, подуване. Но това не ме спря. Започнах да чета, да се интересувам. Видях колко много хора тичат и не са умрели от това и реших, че и аз мога.
Та така, в следващите статии ще продължа по детайлно за тичането, състезанията, контузиите и екипировката, която ползвам в топло и студено време.
